Забележителности

Китен е проспериращ съвременен курорт на брега на Черно море. Разположен е на 55км., южно от гр.Бургас и на 6 км. от гр.Приморско. Южното Черноморие пленява своите туристи с невероятната си природа – приказни заливи, живописни реки и много зеленина.

Курортното селище е разположено там, където гористите склонове на Страндажа стигат до морските води. Част от градчето лежи северно от устието на река Караагач (Китенска река), а друга част част – на малкия полуостров Урдовиза.

Китен съществува от древни времена. Една от теориите, свързана с неговата история е, че още през бронзовата епоха тук е било разположено тракийско селище с името Урдовиза. То било отделено на полуострова откъм сушата с крепостна стена. Останките са запазени и до днес. Така целият полуостров получил названието Урдовиза. Предполага се, че е било последното пристанище, което снабдявало Троя с провизии и неговото блокиране довело до падането й.

Според друга теория пък, древното име Урдовиза е в памет на Стана Урдовиза. Смелата българка жертвала живота си, за да освободи от данък цяла Странджа. Когато турският султан Мурад я видял бил омагьосан от нейната неземна хубост. Незабавно я поискал за жена, но Стана имала едно условие – колкото земя в родния и край може да се обиколи от ездач на кон за един ден, тази земя да бъде освободена от всички султански данъци. Стана Урдовиза сама яхнала жребеца и до края на деня обиколила цели 17 села. При залез слънце тя и конят и стигнали морския бряг. Конят бил толкова изтощен, че издъхнал от умора. Така заливът откъм билото на Странджа получил името Атлиман (Конския залив). Областта, която смелата девойка успяла до обиколи, нарекли Хасекия – привилегирована земя, освободена от данъци.

По-известните природни забележителности в района на Китен са :

– Резерват „Ропотамо“

– Скално образувание „Лъвската Глава“

– Тракийско светилище „Беглик Таш“

– Природен парк „Странджа“

– Замъкът в с. Равадиново

Резерват Ропотамо е с площ 1000,70 ha и се простира около двата бряга на река Ропотамо. Обявен е за защитена територия през далечната 1940 г., а за резерват през 1992 г. Цялата красота на реката идва от великолепната лонгозна гора и красивите водни лилии. Лонгозът е един поразяващ с красотата си девствен растителен свят. Ропотамо се образува от рекичките Росенска и Церовска, извиращи от Странджа планина и има обща дължина 50 км. В горното си течение реката е сладководна, но след няколко километра тя става солена. Бреговете на Ропотамо са много живописни. В началото стръмните и терасирани склонове са обвити в зеленина, изпод която на места се показват уединени скали. Високи брястове, ясени, явори и други видове дървета са се вплели и надвесили клони над спокойните води. По тях пълзят диви лози, бръшлян и други увивни растения. Те създават илюзията за екваториална гора. В долното си течение водите се разливат нашироко и образуват сочни ливади или непроходими мочурища, обрасли с блатна тръстика и водни лилии. Колкото повече се приближава до морето, бреговете са обвити от гъста зелнина. Така се очертава най-красивата част на реката – лиманът, заобиколен от гори, зелени хълмове и пясъчни дюни.

Срещат се 21 вида бозайници , особено богата е прилепната фауна. От птиците тук са установени 260 вида , като белооката потапница и морския орел са световно застрашени видове. Ропотамо е един от двата най-богати на влечуги райони в България , набюдават се ощ 23 вида земноводни и 55 вида риби.

Резерват „Ропотамо“ обхваща следните територии : – Блатото „Аркутино“ с типичната за него блатна растителност и водни лилии ( 96,6 ха ) – Находището на Морски пелин ( използва се във фармацевтичната промишленост , 140 дка ) – Лонгозните гори около реката, с харакетерната лианоподобна растителност – “Змийският остров“, известен с кактусите-опунции, изобилие от птици и змии ( 10 дка ) – Най-голямата пясъчна дюна на Балканския полуостров ( 80м. Височина )

В резерват “Ропотамо’’ внимание заслужават много причудливите скални форми, разположени по протежението на реката и една от тях е “Лъвската глава” – скала, която наподобява реалистично главата на гигантски лъв, охраняващ чудния природен феномен. Огромната естествена каменна структура привлича веднага погледа на много туристи. Най- добре красивите скали могат да бъдат оприличени на профил на хищник, гледани от пътя Бургас – Приморско, в участъка, преминаващ край реката Ропотамо, или от лодка, движеща се по реката. Легендата разказва, че на върха на скалата има дълбок 30-метров кладенец, където е пуснато и затрупано златно съкровище – на легендарният Вълчан войвода.

Години наред иманяри търсят скритото имане в скалите. До скалите може да се стигне само по суша. Трябва обаче голямо търпение и завидни катерачески умения. А е и доста опасно, защото има много змии. Местни жители, които са ходили до върха, разказват, че горе има руини от стара сграда. Те са намерили големи каменни топки с абсолютно еднакви размери.

Посещавайки резервата „Ропотамо“, ще можете да се докоснете до чиста и непокътната природа, да се насладите на нейното великолепие.

През 2003 година е открито дълго търсеното светилище на Ранули. На около 2-3 километра от крепостните стени, арехеолозите разкриват почти недокоснато от времето светилище – обсерватория Беглик Таш, разположен сред склоновете на Маслен нос кръг от огромни камъни, което се определя като най-ранното, открито досега тракийско мегалитно светилище в югоизточна Тракия и по Черноморското крайбрежие. Уникалният мегалитен комплекс е разкрит чак през 2003 г. от екип на Бургаския археологически музей, макар още Карел Шкорпил да споменава, че над Маслен нос, близо до с. Кюприя (Приморско), стърчи върхът на обработена скала, наричана Апостол или Беглик таш. Това е една зона от планината, отделена от устието на Ропотамо с няколко структури – първо огромен акропол с няколко долмена. Лъвската глава говори, че тук е било седалище на тракийския владетел на града. Камъните вероятно са монтирани на място. Каменните плочи и блокове са подредени в уникални форми. Някои са с 9-метрова височина. Няма обяснение как са пренесени и подредени на толкова високо място в тази ранна епоха. Кръгът от огромни скали е изпълнявал функция на календар. В моментите на слънцестоене и на равноденствие между камъните слънчевите лъчи преминават по точно определен начин. Открити са и малки дупки – плеяди, които са разположени като звездите от Голямата мечка. В скала, висока около 9 м, е изсечен процеп, ориентиран изток-запад, който изобразява символичния вход към подземния свят. Той не пропуска всеки – по-пълничките нямат шанс да надникнат в „долната земя“ и да почерпят от мъдростта на предците, защото в източния край проходът съвсем се стеснява. Пристъпиш ли между отвесните му стени, те обхваща странно усещане. В целия комплекс са издълбани сонарни канали, които създават удивителна акустика, от която дори собственият ти дъх звънти в ушите. Пещерата на оракула пък е сякаш пропита от атмосферата на древна магия. Тя всъщност е голям долмен, според някои – най-големият в България. Вероятно там са се подготвяли ритуалите, а може би е било и мястото, където според сценария на орфическите мистерии Богинята-майка ражда. До пещерата има удивителна циклопска скала. В археологията на митичния великан Циклоп са наречени градежите, за които няма логично обяснение как човешката ръка ги е създала. Тя се крепи като по чудо на три опорни точки. Огромният камък тежи около 100 тона и не е ясно как е бил закрепен тук от древните строители. По залез слънчевите лъчи проникват в кухината в основата му и създават странно магическо осветление откъм източната му страна, която по това време на денонощието е вече почти черна. Жилищна сграда и култови огнища допълват доказателствата за човешка дейност. Нещо повече, намерените керамични съдове недвусмислено доказват, че още през XIII в. пр.Хр. тук е кипяла активна дейност и се е осъществявала връзка с народите на остров Крит, Троя, Египет. Светилището е съградено през 14 век пр.н.е., като се счита, че е използвано до 4 век сл.н.е. To олицетворява култа на траките към Богинята-Майка, слънцето и митичния тракийски цар Орфей. Според археолози, районът на Приморско е тачен от тракийските племена като Свещена планина. Откритите материали доказват, че Светилището е било посещавано изключително от Траките. То се състои от централна част и два кръга от по-малки структури около нея с обща площ около 6 дка. В плоските скали са изсечени каменни кръгове, вани и „Маркови стъпки“. Според някои археолози светилището е свързано с най-стария култ към Богинята-майка и Бога-Слънце във фазите на техния брак.

Беглик Таш е място с уникална атмосфера, където имаш възможност да се докоснеш до древността, а и да се насладиш на невероятни гледки към морската шир.

Странджа е планина с хилядолетна история, съхранила в земите и в духовните си пространства наследството на няколко цивилизации. Най-старите следи от живот в планината – каменни брадви и керамични фрагменти, открити на Ахтополския полуостров, датират от новокаменната и меднокаменната епохи (6 –3 хил. пр. Хр.). На 3 км югозападно от гр. М. Търново се намира най-известният паметник на древната тракийска култура в Странджа – куполната гробница-светилище в м. Мишкова нива. Като крайбрежна планина Странджа е неразривно свързана с водата и морето. Богатите рудни и мраморни находища и гъстите дъбови гори, доставящи изобилен и качествен материал за строеж на кораби, създават среда за развитие на рударство, на мореплаване и търговия . За пръв път Странджа е включена в българската държава през 705 г. при хан Тервел.

Днес на територията на ПП”Странджа” се намират 21 населени места с около 7000 души население. В границите на защитената територия попадат цялата община Малко Търново, по-голямата част от община Царево и много малка част от община Приморско.

Природен парк “Странджа” е най-голямата защитена територия в Република България (1 161 кв.км – 1 % от площта на страната). Обхваща българската част на Странджа планина, като на юг граничи с Турция, а на изток с Черно море. Близостта му до континента Азия го прави уникален както по отношение на изключителното за Европа биологично разнообразие, така и в културно-исторически план.

Създаден е като Народен парк на 24 януари 1995 г. по инициатива на група български природозащитници и лесовъди. Целта е да се опази в полза на обществото неповторимата природа на Странджа, свързаните с нея традиции и поминък и да се осигури устойчиво социално-икономическо развитие на района. Дотогава защитата на територията се осъществява фрагментарно чрез мрежата от резервати, защитени местности и природни забележителности със съответните режими в тях. За по-доброто опазване на природното богатство, в Парка са обособени 5 природни резервата, 14 защитени местности и 8 природни забележителности.

На срещата си в швейцарския град Люцерн през 1992 г. министрите на околната среда на Европа обявяват Странджа за една от петте приоритетни за опазване територии от Централна и Източна Европа.

Единствен представител на широколистни гори на умерения климат с лавровиден подлес, Паркът притежава европейско значение по отношение богатството на висшата флора, гнездящите птици и разнообразието от влечуги, и световно значение за бозайниците, безгръбначните животни и горите с терциерна растителност.Днес цялата територия на Природен парк “Странджа” е включена в международната екологична мрежа Натура 2000.

Особеното разположение на парка на подстъпите на Европа към Азия го прави уникален както по отношение на изключителното за Европа биоразнообразие, така и в културно-исторически план. Странджа е специфична етнокултурна област със съхранени до днес уникални за страната традиции и обичаи, местен бит и говор. Богатството от паметници на културата от всички исторически епохи допълва специфичния дух на територията.

Символ на Парка е странджанската зеленика

Изключителното странджанско биоразнообразие се дължи на геологичното минало на Странджа, на нейния климат и уникално географско положение – кръстопът между Европа, Средиземноморието и Азия.

Разположена на биогеографски кръстопът, флората на Странджа е уникално съчетание на реликтната южно-евксинска, средиземноморската, средноевропейската, балканската, евроазиатската, понтийско-централноазиатската и атлантическата групи флорни елементи. Особеност тук е голямото участие на дървета и храсти, характерно за планините, и в същото време значимото участие на едногодишни треви, което пък е типично за сухи и плитки почви при средиземноморски климат. Горите заемат 80% от парка.

Броят на реликтни видове в Странджа е голям – 64, като седем от тях се срещат в Европейската общност единствено тук – зеленика, странджанско бясно дърво, кавказка боровинка, лъжник, колхидски джел, чашковидната и багрилна звъника. От растенията на Странджа 4 вида са застрашени на световно ниво, други 11 – на европейско, а 113 вида са записани в Червената книга на България. Някои видове имат в Парка единственото си находище за България – рейнхолдска пчелица, венчелистен лопен, кримски чай, лавровиден лавдан и др. Защитените растения са 75 вида, като 5 са строго защитени и на европейско равнище – пролетна циклама, странджанска боровинка, провансалски салеп и др.

Странджа се слави с богато разнообразие на животински видове. Сред Безгръбначните животни в Парка консервационно значими са 164 вида. В Световната червена книга са включени 16 вида, а в европейската -10. Природен парк “Странджа” е българската защитена територия с най-богата гръбначна фауна – 404 вида. По своето рибно богатство пък Паркът е сред първите в Европа. Във вътрешността на Странджа са установени 41 вида сладководни и проходни риби, а още 70 вида обитават крайбрежната на Парка акватория. По този показател той е сред първите в Европа.

На територията на Природния парк са установени 9 вида земноводни – повече от половината от общо 16-те български вида, 23 вида влечуги, като със световно значение са популациите на 11 вида.

В границите на Парка са установени още 269 вида птици, което представлява две трети от цялата българска орнитофауна. В Парка гнезди световно застрашеният ливаден дърдавец, а за южния белогръб кълвач вековните гори на Странджа са втората по важност защитена територия в света.

Над Странджа преминава вторият по големина прелетен път на птиците в Европа – Via Pontica, който събира ятата на Северна и Източна Европа и Сибир. Значението на Парка се допълва и от заливите и устията по Черноморското крайбрежие, използвани от водоплаващите не само за почивка, но и за презимуване.В границите на Природния парк се размножават 62 вида бозайници. Прилепите са 21 вида, 12 от които присъстват в Световния червен списък (дългоух нощник, средиземноморско прилепче и др.). Дребните бозайници са 27 вида, като в Световния червен списък са 8 вида гризачи (лалугер, малко сляпо куче, трите вида сънливци, гюнтеровата полевка и малката оризищна мишка).

Странджа е така насечена от дълбоко врязани потоци, долове и реки, че те създават гъста мрежа сред хълмовете й и правят преминаването им не толкова лесно. В българската част на планината най-големи са Велека и Резовска.

Паметници от тракийската, елинистическата и римска епохи, както и от времето на византийското и българско Средновековие превръщат района на Странджа и южното Черноморие в един комплексен културен маршрут, който може да обогати представите ни за пътя на европейската култура във времето. Природен парк “Странджа” предлага на всички посетители и туристи възможности за едно незабравимо преживяване. Нископланинският хълмист релеф и мрежата от поддържани туристически пътеки са добра основа за осъществяване на пешеходен туризъм. Негорещото лято, топлата и продължителна есен, сравнително малкото облачни дни, липсата на съществени температурни аномалии благоприятстват развитието на туризма и през четирите сезона на годината.

Популярните маршрута са „Странджанска горска пътека“ с продължителност около 2,5 часа

и „В търсене на златното руно“ с продължителност около 2 часа

Краткото представяне подготвихме специално за Вас по материали от официалната страница на Дирекция на природен парк Странджа. Подробна информация и контакти на туристически водачи може да откриете на : www.strandja.bg

Замъкът „Влюбен във вятъра” е осъществена детска мечта на Гоерги Костадинов Тумпалов (1956), който е архитект, проектант и строител от самото начало, когато през далечната 1996 начертава с лопата на земята голям кръст и върху него с денонощен труд на цялото семейство, работници от близкото село Равадиново и с Божията помощ изгражда камък по камък величествен замък – сбъдната приказка, създадена с много любов!

Странник съм аз от далечна земя

и по пътя те носих в сърцето си.

Пазих те скрито в моята душа,

както майката пази детето си.

Носих те дълго моя мечта

и изграждах те камък по камък.

Виждам те вече пред мен си сега

ВЛЮБЕН във ВЯТЪРА ПРИКАЗЕН ЗАМЪК

Стилът на Замъкът е Приказен, Вълшебен. Това е тайната на магическото му въздействие – осъществената мечта да построиш Замък, който го има само в приказките. Изграден е изцяло от 20 000 тона камък, който е специално добит от недрата на Странджа планина. Камъкът е мраморизиран варовик и присъства навсякъде – в оградата, изкуственото езеро, стените и кулите, параклиса и избата. Той съдържа следи от микродиаманти и за това замъкът през различните части на денонощието променя цвета си – сутрин е с оттенък на розово, през деня е бял, а по пълнолуние сияе. Това, което прави Замъка още по-уникален, е че е построен във формата на кръст – признак за вяра, любов и всеотдайност в неговото изграждане и развитие.

Замъкът „Влюбен във вятъра” е една уникална атракция, не само за България. Той привлича с еднакъв интерес и възхищение, както българи, така и чужденци. Потопете се в приказния разкош на един замък от детските приказки и позволете на себе си да се загубите във вълшебната му атмосфера.

Подробна информация и контакти може да откриете на : http://zamaka.bg/